Това е блог-игра. В него можете да допишете историята, която заедно сме започнали.
Разказът 2 е продължение (не-строго) на Разказът 1 от блога на Уики.
петък, 15 май 2009 г.
Разказът се завръща
Публикувайте тук, като коментари, вашите продължения на историята. Нека играта започне СЕГА!
Всички слънца, навсякъде във вселента, все някъде са изгряли. Това е една теория, която звучи чудесно, въпреки че е абсолютно невярна. В един ъгъл на една галактика, някъде до един звезден водопад, имаше едно инатливо слънце, което упорито отказваше да грее. По всички закони на физиката, то би трябвало да пращи от енергията на постоянни ядрени реакции, но то си беше сухичко, тъмничко, палмите му бяха зелени, а през полянката течеше поточе. За сметка на това, всички планети, които обикаляха около него светеха. Жителите на тъмното слънце обаче, си мислеха, че това е невъзможно и че всъщност светещите неща на небето са очите на Великия Муфлон, които следят дали си пускаш водата, когато излизаш от тоалетната. - Това е толкова трогателно! - чу се съскащ глас, когато една много красива, но много мрачна жена слезе от космическия кораб и проби дупчици в звездната почва с много острите си токчета.
От дупчиците наизкачаха малки бели зайчета, оказа се че е стъпила върху важно звено от тайната разузнавателна мрежа на мултиреалните бели зайчета, които следят за важни промени по звездната почва и материя.Записват ги, наблюдават и съобщават за необходимите мерки спрямо мултиреалния си анализ на ситуацията. За разлика от останалите себеподобни те винаги носеха ранички с художествени пособия и често смъмряха по някоя непослушна дъга! - Счупихте ми четчицата, драга! - чу се пискливият глас на ядосано вготовност да заплаче беличко...прегърнало останките от своята любима.- Този модел излезе от производство!- и пророни сълза, голяма почти колкото много много капки и още толкова по толкова повече.
За голяма изненада на зайчето, дамата изобщо незабеляза случилото се и никак не разбра, че подскачащите бели зайчета й говорят изобщо. -Заповядайте мадам, от тук моля! - каза Гид-а на "Между слънчеви обиколки - Свети другаде". Групата беше сравнително малка и въпреки това в нея се бях побрали доста разнородни и газрличногалактически типове туристи. Освен красивата лейди се поклащаше един подводен Охлин, който изглеждаше странно в своя скафандар пълен с прясна дълбоко-морска вода и разбира се - плуваща златна рибка (охлините не са познати в областа на туризма, поради трудното им предвижване извън моретата, но този охлин беше запален маниак по далечните пътешествия, а рибката беше просто за късмет). Следваха ги група двумерни (те трудно се виждаха в тукащното измерение, тъй като отчасти живееха в друго пространство и само от време на време се мяркаха в полезрението на останалите, като понякога го правеха просто за да ги стреснат, ей така за майтап! Имаше още двама-трима туристи и няколко хлапета, които търчаха насам-натам и крещяха без значение на какво и за какво (защото нали така правеха децата - вдигаха шум...).
Кръстоса крака, облегна се на приятно разтегливия стол с мека кожена тапицерия, изтегна се сънливо и си представи романтични искрящи светлини, взирайки се в прозореца на кабината. Разгърна любимото си списание "Наша Реалност Днес" и се зачете в пикантните клюкарски страници (в края на изданието). - АУУУЧ!!!!!- изкрещя дамата с безкрайно нетипичен за нея глас... в момент на гробовна тишина (хлапетата нагъваха баници с златнорибешко филе по орангалски). Целият екипаж се втренчи в нея. Освен един киберпапагал с пънк прическа, който слушаше музика. - Ах, извинявам се...явно съм си ударила крака.- изхриптя "дамата" (след този вик никой не би я нарекъл така. Тя погледна надолу към стройното си краче и видя как едно червено зайче е забило клечка в глезена й. Последва глуповат поглед. То кръстосало лапи бе седнало на върха на обувката й. - Видя ме най - сетне!Вие вещиците се мислите за толкова неповторими, а дори не съзнавате значението на миниатюрните видове като нас! А сега! Счупи уръдието на моя труд...а дори не си направи труда да ме забележиш!- започна да рони от онези сълзи големи колкото охлинов скафандър (рибката от скафандъра на нашия охлин турист замалко не припадна от завист). Стана...влажно на кораба, дори мокро.
- Аааах, подли малки... бълбук! - сълзите на зайчето се събираха в една огромна сълза, която растеше и растеше, докато накрая погълна всичко и всички наоколо, дори и целия кораб. Хората и... дргуте същества безпомощно махаха с крайници и се опитваха науспешно да се доберат до ръба на сълзата. "Кой е рибка сега!!!" - радваше се обитателчето на охлинския аквариум и щастливо махаше с перки. - Дали няма да се удавят? - попита едно съвсем мъничко бяло зайче. - Нее - каза майка му - туристите от Уибъл нямат нужда от въздух. Само от сол. А в сълзите на чичо ти има предостатъчно сол - като ги опишем и им сложим чипове ще ги пуснем, не се притеснявай - каза му тя и го погали по мекичкото ушенце.
Ето затова е важно човек (или там какво сте) да си прави винаги здравна застраховка преди път. Сега туристите бяха зомбирани и чипосани и пуснати да се разхождат из слънцето под пълното "брадър" наблюдение на Зайчетата.
Муфлон вижда всичко! Дори и когато сте си пуснали водата. Кучето любезно изчака да се разминат и се мушна в тоалетната. Там то извади радиостанция и започна да говори в нея: - Муфлон, Муфлон! Тук от Флъфи 13465 до Флъфи 14231. Новопристигналите са готови. Пуснахме ги - първите тестове са наред. Нищо не помнят от манипулациите. - Чудесно! - чу се шумящ глас от радиостанцията - сега отивайте към Морето на Заблудите. Наблюдателите са доложили че имаме корабокрушенец там.
Морето на Заблудите- вдействителност това беше тайното оръжие на Муфлон, с което той контролираше представите, стремежите и възприятията на по- слабите и самотни души, които често предприемаха прибурзани круизи през дълбоките му води(на вид сребристи, нежни нишковидни воали с отблясъци от звезден прах), които имаха умението да засилват страховете, или горделивостта на бедните си жертви, след което изсмукваха щастието директно от сърцата им забивайки подобно на нокът хоботче...едно хранене можеше да продължи с години.
Из "Наша Реалност Днес" стр.32 03.11.3764 "Поредната Туристическа група с дестинация "Инатливото Слънце" внезапно изчезна, съобщиха източници на седмичника. Всички се молим (кой в каквото вярва) "ветровете на надеждата" да ги върнат при нас."
До пресщаба на многореалните! На шефа, една несръчна вещица му счупи палитрата!(почервеня от яд) Възнамеряваме да се позабавляваме в името доброто на мултиреалността! Искрено ваша: Сладкодумната Зайка
Звездната почва разстля песечливите си криле и смени цветовете си към по- ярка гама в жълто. Беше сключен важен търговски договор между орангалите и беземвийските тигри.
Едно черно пиано се носеше тежко през космоса. Полираната му повърхност отразяваше светлината на звездите. Моцарт и замислено почукваше нещо в ре минор по клавишите. Беше толкова умислен, че почти се сблъска с един преминаващ наблизо глиган. - Глей къде караш бе! Селянин! - викна му глиганът отфучавайки към далечината. Моцарт се сепна, спря пианото, пусна аварийките и легна на лакирания капак. "Нещо го мъчи този младеж" - би казал Дядо, ако беше наблизо, но от големия заговор на мухите насам, той бе отишъл пак на онова място, което бе много далеч отвсякъде, независимо къде си в момента, и кротко си ловеше риба. Моцарт въздъхна и заспа. А Дядо улови червеноперка.
Пет анаболийски овце от "ветровете на надеждата" (мултиреалното звено за опазване реда и спокойствието сред спокойните и подредените)се бяха запътили към бреговете на "Морето на заблудите". Достигнала бе информация за забелязана буйстваща вещица в близост с обекта. Уи нийд мор грас!(те говореха на странен диалект който никой не разбираше, но въпреки това всички знаеха какво имат впредвид)- каза едната по радиостанцията и за момент се улоля на жегата. На муцуната на втората овца връхлетя неидентифицирана червеноперка с половин въдица(бонус).
Дядо излезе от червеноперката и каза: - Пийс бро! При което морето изхвърли сочни водорасли, от които очите на овцете станаха като палачинки. След това Дядо се качи обратно в червеноперката и отпраши обратно към собствения си пийс, така че когато дойдоха белите зайчета завариха пет зелени овце, издаващи звука "хлюп! хлюп! хлюп!", което се чува, когато хрупаш водорасли.
...и един корабокрушенец, който в делириум бълнуваше стихове на Едгар Алан По (Землянски писател, характерен с две очи и два крака)и си програчваше меланхолично. - Бръм!- каза мухата. Вещицата от Уибъл сабу спокойно обувката си и я фиксира на скалите... -Писна ми от малки, досадни, пискливи ...
Счупи токче. Осъзна, че няма смисъл и захвърли обувките си на пясъка. Светещите планети грееха безжалостно. Легна на плажа и остави морето да я покрие с водорасли(силно токсични)...сънуваше...
... че е медуза. Розова със сини лентички, които се развяваха след нея и като риболовни мрежи търсеха жертвите си във водата. Когато се събуди, водораслите бяха изсъхнали, а зайчетата я гледаха намусено. - Пак ли ти казаха те и едното от тях извади дистанционно. *бип* *бип*... *буп!* - Опа, тази май се е развалила.
РЕ минорно- виновно отекна в субпространството на многореалността. Разля се по воалите на вакуума. Събра се отново по пътеката на мислите и рекушира в космичната почва, оставяйки след себе си ехото на своята тъга. Следкоето се олюля на пръстените на една не много голяма планета и припадна в дланите на своя създател, смачкано под ударите на последвали го завистливи ноти.
Моцарт се събуди. Протегна се и се опита да си спомни какво бе сънувал. Спомни си само едно черно петно... и тишина. Нямаше го неговият ре минор. Бързо скокна зад клавишите и се опита да го изсвири. Нищо... пианото мълчеше. А чувство, обратно на това, че някой те гледа, поплъзна по гърба му. Той бавно се обърна и видя, как зад себе си нямаше нищо... само едно черно петно, което много бавно поглъщаше звездите.
Черното петно го погледна състрадателно, препъна се в една звезда, седна сред калта на космичната почва и изпадна в депресия... В лявата си ръка държеше молба за развод...музата му го беше напуснала. Избягала при някакъв създател, защото й било омръзнало от цвета на черното петно.
Черното петно се изчерви толкова силно, че коремът му закъркори. Той се търкулна по космичната почва в несвяст и се удари в един полуразяден от мултиреални термити дънер. Изплези език, а на очите му (там в тъмното на черно- червеното) со появиха два хикса с точка в средата. РЕ- минорно задрънча, вибрирайки по гърлото на черно- червеното петно и се изстреля като от водна пързалка през устата му. Замаяно се превъртя няколко пъти в космичния кислородно- наситен вакуум (загледа се по две преминаващи наблизо нотни тетрадки с оскъдни подвързии) и лежерно се плъзна по сребристата нишка на пространството обратно в пианото на Моцарт.
Който не изчака втора покана, а яхна пианото и яроснто отфуча далеч от ужасното черно петно, под акомпанимента на симфония номер 5. То е същото като Шанел номер 5, ама слуша вместо да се мирише.
мултиреалните бели зайчета бързо разчистиха терена и се отдадоха на класификации и анализи на ситуацията...следкоето пратиха кратък бюлетин до щаба на Муфлон.
"Наша Реалност Днес" стр 32. 08.12.3764
Ексклузивно интервю с оцеляла след отвличане туристка. "Никога вече няма да сложа високи токчета!"- сподели дамата от Уибъл с екипа ни.
Не много далеч на изток един Хиацинт се носеше из небето с меки махове на дългите си криле. Никой не го видя, защото се бе оцветил в небесно синьо, но той виждаше всичко и всички. Аз знам всичко, мислеше си удобно сгушения на него Муфлон, но нима съм щастлив? Шеф съм на всички, но нима не съм техен роб, след като е толкова немислимо да си взема шапката и да си тръгна, просто ей така? Кой съм аз и защо съществувам?
- Това не беше ли... - запита се Муфлона и в миг се почувства като съвсем малко Муфлонче. След което извади пакетче чипс отнякъде и започна да хрупа. С всяко следващо чипсче философските мисли се отдалечаваха все повече. И когато накрая звънна телефона, нямаше кой да го вдигне.
затова телефонът реши да вземе ситуацията в свои ръце и пусна гласа в пространството. - Уи ар фром дъ анаболиш шийп организейшън "уинд ъф хоупс"!...се чу от слушалката и явно очакваше да бъде разбрано.
"as we walked through forest pines and dreams...measuring our darkest hopes into sunlight teardrops...as we danced on the edge of our sanity...", космосът се стаписа, опули се и недоумяваше защо вися на слушалката цели 28 дни...за да чуе това о.О
явно овцете тотално се бяха напили и вече нищо смислено не можеше да се долови по линията освен силна музика и викове...
А там се вихреше купон. Палячовци гълтаха сапун и после издишаха балончета, един акробат караше колело и едновременно с това жонглираше с гумите му, трима пехливани биеха баба, която ги засипваше с толкова цветисти ругатни, че няколко човека си водеха бележки в малки тефтерчета. На един висок стълб, в центъра на площада, беше привързана чудно красива принцеса, по която се катереха стотици малки маймунки, не по-голями от 12 сантиметра, всяка от които се наричаше Конг. Тя се кикотеше неистово, поради ужасното гъделичкане на маймунките, а гражданите лапаха пасти и се наслаждаваха на гледката.
"Наша Реалност Днес"стр.32 05.02.3765 АКЦЕНТИ ДНЕС - Муфлон се готви за междубожествената трансгалактическа кампания "кой е по- по- брадър и ще накара повече хора да си пуснат водата в тоалетната". (Набира и агенти антидепресанти.) - Днес след изявление на Доли(анаболиш шийп оргънизейшън "Уинд ъф хоупс"), овцете публично се извиниха на красивата принцеса, малките маймунки, палячовците, акробатите, пехливаните, хората, тефтерчетата и гражданите. Бабата бе задържана от организацията на белите зайчета поради неизправност на хард-диска, изразена в циклене на определени недефрагментирани области. - Анонимни източници споменаха, рязка и честа промяна в настроенията на Космоса. Някои обвиняват Моцарт. В частност неговото "РЕ- минорно". - Издирва се Дядо за отвличане на бездомна червеноперка. - Вещица от Уибъл застава начело на организация в защита правата на вещиците "Ние казваме НЕ на белите зайчета!", спомена тя пред наш кореспондент.Вероятно ще подкрепят опонент на Муфлон. Очертава се интересна завръзка. Четете повече в следващото издание! Всички сме в траур за печалната съдба на червеноперката, цяла средна и втора реалности са изпратили помощи на семейството на заги...на заложника.БЕЗ ПАНИКА агитират от щаба на Сладкодума Зайка.
- 3... 2... 1... - отброяваше бордовия компютър на разкошния Хиацинт, докато се приземяваше. Седем часа по-късно цялата галактика беше в паника, тъй като от Муфлона нямаше ни следа. Корабът бе претърсен до последното малко място, в което можеше да бъде скрита част от Муфлона, но него го нямаше. Оставаше само едно - да е скочил в движение.
че...че...че-че-червено...червеноперка (въздишка), гласът затихна и с последен вопъл на сила изписка... -ЧЕРВЕНОПЕРКА ПРЕСЕЧЕ НА ЧЕРВЕНО, ГОНЕЙКИ НЯКАКВА НОТА, КОЯТО БИЕШЕ ДЯДО С ТИГАН ПО ГЛАВАТА!- бордовия компютър изпука, имаше лека искра, светлините угаснаха... в малката спасителна капсула на черната кутия. Посланието бе записано, оставаше някой да го намери...
Муфлон се премяташе из пространството и гледаше към приближаващата планета. За жалост не можеше да си спомни защо се премята към нея, тъй като бе преминал през изключително интензивен поток от звезден вятър и част от паметта му бе заличена, а друга част бе тотално разбъркана. "В три часа изгрява #@@5$#@1*** леко бръснене. Изплакни с вода и @%$!@... факториел от тридесет и пет." - мина през главата му. Той го погледна, помисли и го изтри... поредният неизползваем блок памет.
Изведнъж от нищото в космоса изскочи вещица, ухапа го за врата и се изпари обратно в нищото. Муфлон сложи дясната си ръка на раната и пъхна лявата в джоба си в търсене на пакетче кърпички, но вместо това намери кукичка от въдица с част от червена перка прикачена на нея.
планетите се приближаваха и отминаваха...рееше се и се чудеше кой е...пред очите му проблясваха спомени за въдици...Дядовци...екскурзии....бели зайчета...и куп още безполезни образи в гардероба на съзнието му.
Подобен на огромна пухена възглавница, бял облак акостира край него. Злобно чиче, с кука вместо ръка, се подаде над ръба на облака и викна: - Хей, имаш ли кинти? Мога да те фърля донякъде. Ама без пари не возя - и очите му пробляснаха алчно на звездната светлина. - Аз имам вечност, отвърна Муфлон и направи театрален жест към чичето. - Ти кво? Да не си некъв джедай? - отвърна му то насмешливо и добави - ай, качвай се, и да нямаш кинти, имам малко нужда от помощ в кухнята.
- Искам омлет - викна чичето и почна да рови из една кошница - сааамо детооо... са свършили яйцата. - Аз ще намеря яйца - каза Муфлон с ясен глас и взе кошницата от чичето. След което застана на ръба на облака и започна да се оглежда за орли.
- 16 яйца, 32 яйца, 64 яйца, 127 яйца... - Муфлон погледна укорително орлицата - хееей, 127 яйца! Тя тъжно измънка нещо и извади още едно изпод крилото си. - 128... добре. Мисля, че ще стигнат. Орлицата изсъска и полетя над... своето... небе, с ясната мисъл, че трябва да тероризира някого.
- Този омлет е малко жилав - размрънка се чичето, но нещо във всеобхватното спокойствие на Муфлон не му позволи да продължи по-нататък. Е, той самия беше видял доста от живота - все пак летеше върху облак, та намери кураж да помрънка още малко: - Тва черупка от яйце ли е? И после, след кос поглед към госта си, добави: - Ще я схрускам, няма проблем, на моята възраст ми трябва повечко калций. - Черупките на яйцата на Вечния Орел съдържат малко калций - коригира го Муфлон - повечето е силиций. - Е, па сигурно и това ми липсва - почеса се чичето в неочакван и от самия него пристъп на дружелюбност.
А някъде вляво, по посока на центъра на галактиката, нещо малко се въртеше из космоса и правеше "ам-ам-ам!". Добре, че около него нямаше нищо, иначе можеше да има пострадали. Малкото нещо нямаше някакви огромни зъби, но амкаше много съсредоточено, последователно и целенасочено. И се въртеше като един луд пумпал около себе си и около още нещо, което стискаше с лапички.
"Наша Реалност Днес"стр.05 15.06.3768 АКЦЕНТИ ДНЕС
- Муфлон завръщането на сиМфона.Очаквайте скоро и на вашата планета.
- Бе поставено началото на световната пита кашкавал.
- Анонимен източник ексклузивно единствено в нашата новинарска агенция- Доли(анаболиш шийп оргънизейшън "Уинд ъф хоупс") е приела длъжността на стриптиовца по време на годишните световни игри с пита кашкавал.Акцията е под наслов "Който има два+ кичура вълна нека сподели поне единия с ближните овце в нужда".
- Бабата бе задържана в ареста от неуниформена група бели зайчета в опит за вандализъм с пита кашкавал на стадиона.Причините и целите за действията й все още се изясняват от следствието. Преглеждат се записите от психически тренирани лица за дейността.
- "Ние казваме НЕ на белите зайчета!" са заподозрени в престъпни връзки с "РЕ- минорно", което от своя страна вероятно е прехвърлило дейността си на вече действащото в окръга "СОЛ".
- В космоса бродят пирати и причакват еденични екскурзианти. Заподозрени са омлет и пумпал, подробности все още няма. Агенциите предупреждават да се пазите от звукът "ам-ам-ам!", докато пътувате за да се предпазите от загуба на яйца и други лични вещи и свободи.
Всички слънца, навсякъде във вселента, все някъде са изгряли.
ОтговорИзтриванеТова е една теория, която звучи чудесно, въпреки че е абсолютно невярна.
В един ъгъл на една галактика, някъде до един звезден водопад, имаше едно инатливо слънце, което упорито отказваше да грее. По всички закони на физиката, то би трябвало да пращи от енергията на постоянни ядрени реакции, но то си беше сухичко, тъмничко, палмите му бяха зелени, а през полянката течеше поточе. За сметка на това, всички планети, които обикаляха около него светеха.
Жителите на тъмното слънце обаче, си мислеха, че това е невъзможно и че всъщност светещите неща на небето са очите на Великия Муфлон, които следят дали си пускаш водата, когато излизаш от тоалетната.
- Това е толкова трогателно! - чу се съскащ глас, когато една много красива, но много мрачна жена слезе от космическия кораб и проби дупчици в звездната почва с много острите си токчета.
От дупчиците наизкачаха малки бели зайчета, оказа се че е стъпила върху важно звено от тайната разузнавателна мрежа на мултиреалните бели зайчета, които следят за важни промени по звездната почва и материя.Записват ги, наблюдават и съобщават за необходимите мерки спрямо мултиреалния си анализ на ситуацията.
ОтговорИзтриванеЗа разлика от останалите себеподобни те винаги носеха ранички с художествени пособия и често смъмряха по някоя непослушна дъга!
- Счупихте ми четчицата, драга! - чу се пискливият глас на ядосано вготовност да заплаче беличко...прегърнало останките от своята любима.- Този модел излезе от производство!- и пророни сълза, голяма почти колкото много много капки и още толкова по толкова повече.
За голяма изненада на зайчето, дамата изобщо незабеляза случилото се и никак не разбра, че подскачащите бели зайчета й говорят изобщо.
ОтговорИзтриване-Заповядайте мадам, от тук моля! - каза Гид-а на "Между слънчеви обиколки - Свети другаде".
Групата беше сравнително малка и въпреки това в нея се бях побрали доста разнородни и газрличногалактически типове туристи. Освен красивата лейди се поклащаше един подводен Охлин, който изглеждаше странно в своя скафандар пълен с прясна дълбоко-морска вода и разбира се - плуваща златна рибка (охлините не са познати в областа на туризма, поради трудното им предвижване извън моретата, но този охлин беше запален маниак по далечните пътешествия, а рибката беше просто за късмет). Следваха ги група двумерни (те трудно се виждаха в тукащното измерение, тъй като отчасти живееха в друго пространство и само от време на време се мяркаха в полезрението на останалите, като понякога го правеха просто за да ги стреснат, ей така за майтап! Имаше още двама-трима туристи и няколко хлапета, които търчаха насам-натам и крещяха без значение на какво и за какво (защото нали така правеха децата - вдигаха шум...).
Кръстоса крака, облегна се на приятно разтегливия стол с мека кожена тапицерия, изтегна се сънливо и си представи романтични искрящи светлини, взирайки се в прозореца на кабината.
ОтговорИзтриванеРазгърна любимото си списание "Наша Реалност Днес" и се зачете в пикантните клюкарски страници (в края на изданието).
- АУУУЧ!!!!!- изкрещя дамата с безкрайно нетипичен за нея глас... в момент на гробовна тишина (хлапетата нагъваха баници с златнорибешко филе по орангалски).
Целият екипаж се втренчи в нея. Освен един киберпапагал с пънк прическа, който слушаше музика.
- Ах, извинявам се...явно съм си ударила крака.- изхриптя "дамата" (след този вик никой не би я нарекъл така. Тя погледна надолу към стройното си краче и видя как едно червено зайче е забило клечка в глезена й. Последва глуповат поглед. То кръстосало лапи бе седнало на върха на обувката й.
- Видя ме най - сетне!Вие вещиците се мислите за толкова неповторими, а дори не съзнавате значението на миниатюрните видове като нас! А сега! Счупи уръдието на моя труд...а дори не си направи труда да ме забележиш!- започна да рони от онези сълзи големи колкото охлинов скафандър (рибката от скафандъра на нашия охлин турист замалко не припадна от завист).
Стана...влажно на кораба, дори мокро.
- Аааах, подли малки... бълбук! - сълзите на зайчето се събираха в една огромна сълза, която растеше и растеше, докато накрая погълна всичко и всички наоколо, дори и целия кораб. Хората и... дргуте същества безпомощно махаха с крайници и се опитваха науспешно да се доберат до ръба на сълзата.
ОтговорИзтриване"Кой е рибка сега!!!" - радваше се обитателчето на охлинския аквариум и щастливо махаше с перки.
- Дали няма да се удавят? - попита едно съвсем мъничко бяло зайче.
- Нее - каза майка му - туристите от Уибъл нямат нужда от въздух. Само от сол. А в сълзите на чичо ти има предостатъчно сол - като ги опишем и им сложим чипове ще ги пуснем, не се притеснявай - каза му тя и го погали по мекичкото ушенце.
Муфлон гледа!
ОтговорИзтриванеЕто затова е важно човек (или там какво сте) да си прави винаги здравна застраховка преди път. Сега туристите бяха зомбирани и чипосани и пуснати да се разхождат из слънцето под пълното "брадър" наблюдение на Зайчетата.
ОтговорИзтриванеМомченцето дръпна накривената връвчица.Шум от течаща вода. Вратата хлопна.Кучето го чакаше на вратата, потръпвайки с краче.
ОтговорИзтриванеМуфлон вижда всичко! Дори и когато сте си пуснали водата.
ОтговорИзтриванеКучето любезно изчака да се разминат и се мушна в тоалетната. Там то извади радиостанция и започна да говори в нея:
- Муфлон, Муфлон! Тук от Флъфи 13465 до Флъфи 14231. Новопристигналите са готови. Пуснахме ги - първите тестове са наред. Нищо не помнят от манипулациите.
- Чудесно! - чу се шумящ глас от радиостанцията - сега отивайте към Морето на Заблудите. Наблюдателите са доложили че имаме корабокрушенец там.
Морето на Заблудите- вдействителност това беше тайното оръжие на Муфлон, с което той контролираше представите, стремежите и възприятията на по- слабите и самотни души, които често предприемаха прибурзани круизи през дълбоките му води(на вид сребристи, нежни нишковидни воали с отблясъци от звезден прах), които имаха умението да засилват страховете, или горделивостта на бедните си жертви, след което изсмукваха щастието директно от сърцата им забивайки подобно на нокът хоботче...едно хранене можеше да продължи с години.
ОтговорИзтриванеИз "Наша Реалност Днес" стр.32 03.11.3764
"Поредната Туристическа група с дестинация "Инатливото Слънце" внезапно изчезна, съобщиха източници на седмичника. Всички се молим (кой в каквото вярва) "ветровете на надеждата" да ги върнат при нас."
До пресщаба на многореалните! На шефа, една несръчна вещица му счупи палитрата!(почервеня от яд) Възнамеряваме да се позабавляваме в името доброто на мултиреалността!
Искрено ваша: Сладкодумната Зайка
Звездната почва разстля песечливите си криле и смени цветовете си към по- ярка гама в жълто. Беше сключен важен търговски договор между орангалите и беземвийските тигри.
Едно черно пиано се носеше тежко през космоса. Полираната му повърхност отразяваше светлината на звездите.
ОтговорИзтриванеМоцарт и замислено почукваше нещо в ре минор по клавишите. Беше толкова умислен, че почти се сблъска с един преминаващ наблизо глиган.
- Глей къде караш бе! Селянин! - викна му глиганът отфучавайки към далечината.
Моцарт се сепна, спря пианото, пусна аварийките и легна на лакирания капак.
"Нещо го мъчи този младеж" - би казал Дядо, ако беше наблизо, но от големия заговор на мухите насам, той бе отишъл пак на онова място, което бе много далеч отвсякъде, независимо къде си в момента, и кротко си ловеше риба.
Моцарт въздъхна и заспа. А Дядо улови червеноперка.
Пет анаболийски овце от "ветровете на надеждата" (мултиреалното звено за опазване реда и спокойствието сред спокойните и подредените)се бяха запътили към бреговете на "Морето на заблудите". Достигнала бе информация за забелязана буйстваща вещица в близост с обекта.
ОтговорИзтриванеУи нийд мор грас!(те говореха на странен диалект който никой не разбираше, но въпреки това всички знаеха какво имат впредвид)- каза едната по радиостанцията и за момент се улоля на жегата.
На муцуната на втората овца връхлетя неидентифицирана червеноперка с половин въдица(бонус).
Дядо излезе от червеноперката и каза:
ОтговорИзтриване- Пийс бро!
При което морето изхвърли сочни водорасли, от които очите на овцете станаха като палачинки.
След това Дядо се качи обратно в червеноперката и отпраши обратно към собствения си пийс, така че когато дойдоха белите зайчета завариха пет зелени овце, издаващи звука "хлюп! хлюп! хлюп!", което се чува, когато хрупаш водорасли.
...и един корабокрушенец, който в делириум бълнуваше стихове на Едгар Алан По (Землянски писател, характерен с две очи и два крака)и си програчваше меланхолично.
ОтговорИзтриване- Бръм!- каза мухата.
Вещицата от Уибъл сабу спокойно обувката си и я фиксира на скалите...
-Писна ми от малки, досадни, пискливи ...
*бип* *бип* - каза чипът във врата й, след което тя продължи така:
ОтговорИзтриване- ...мили, сладки, пухкави, прекрасни...
Счупи токче. Осъзна, че няма смисъл и захвърли обувките си на пясъка. Светещите планети грееха безжалостно. Легна на плажа и остави морето да я покрие с водорасли(силно токсични)...сънуваше...
ОтговорИзтриване... че е медуза. Розова със сини лентички, които се развяваха след нея и като риболовни мрежи търсеха жертвите си във водата.
ОтговорИзтриванеКогато се събуди, водораслите бяха изсъхнали, а зайчетата я гледаха намусено.
- Пак ли ти казаха те и едното от тях извади дистанционно.
*бип* *бип*... *буп!*
- Опа, тази май се е развалила.
РЕ минорно- виновно отекна в субпространството на многореалността. Разля се по воалите на вакуума. Събра се отново по пътеката на мислите и рекушира в космичната почва, оставяйки след себе си ехото на своята тъга. Следкоето се олюля на пръстените на една не много голяма планета и припадна в дланите на своя създател, смачкано под ударите на последвали го завистливи ноти.
ОтговорИзтриванеМоцарт се събуди.
ОтговорИзтриванеПротегна се и се опита да си спомни какво бе сънувал. Спомни си само едно черно петно... и тишина. Нямаше го неговият ре минор. Бързо скокна зад клавишите и се опита да го изсвири. Нищо... пианото мълчеше. А чувство, обратно на това, че някой те гледа, поплъзна по гърба му. Той бавно се обърна и видя, как зад себе си нямаше нищо... само едно черно петно, което много бавно поглъщаше звездите.
Черното петно го погледна състрадателно, препъна се в една звезда, седна сред калта на космичната почва и изпадна в депресия...
ОтговорИзтриванеВ лявата си ръка държеше молба за развод...музата му го беше напуснала. Избягала при някакъв създател, защото й било омръзнало от цвета на черното петно.
Хапна едно жълто джудже и два червени гиганта (това са видове звезди), хлъцна и попита:
ОтговорИзтриване- Да си виждал Карлсон?
- Това онзи с перките на покрива ли беше? Не но чух, че бил в пенсия на самотен остров...Между другото...Ти ли изяде моето РЕ- минор?!
ОтговорИзтриванеЧерното петно виновно се изчерви.
ОтговорИзтриване- Ъммм, нееее... т.е. не знам. Как изглеждаше? Напоследък съм доста гладен.
Черното петно се изчерви толкова силно, че коремът му закъркори. Той се търкулна по космичната почва в несвяст и се удари в един полуразяден от мултиреални термити дънер. Изплези език, а на очите му (там в тъмното на черно- червеното) со появиха два хикса с точка в средата.
ОтговорИзтриванеРЕ- минорно задрънча, вибрирайки по гърлото на черно- червеното петно и се изстреля като от водна пързалка през устата му. Замаяно се превъртя няколко пъти в космичния кислородно- наситен вакуум (загледа се по две преминаващи наблизо нотни тетрадки с оскъдни подвързии) и лежерно се плъзна по сребристата нишка на пространството обратно в пианото на Моцарт.
Който не изчака втора покана, а яхна пианото и яроснто отфуча далеч от ужасното черно петно, под акомпанимента на симфония номер 5.
ОтговорИзтриванеТо е същото като Шанел номер 5, ама слуша вместо да се мирише.
мултиреалните бели зайчета бързо разчистиха терена и се отдадоха на класификации и анализи на ситуацията...следкоето пратиха кратък бюлетин до щаба на Муфлон.
ОтговорИзтриване"Наша Реалност Днес" стр 32. 08.12.3764
Ексклузивно интервю с оцеляла след отвличане туристка. "Никога вече няма да сложа високи токчета!"- сподели дамата от Уибъл с екипа ни.
Не много далеч на изток един Хиацинт се носеше из небето с меки махове на дългите си криле. Никой не го видя, защото се бе оцветил в небесно синьо, но той виждаше всичко и всички.
ОтговорИзтриванеАз знам всичко, мислеше си удобно сгушения на него Муфлон, но нима съм щастлив? Шеф съм на всички, но нима не съм техен роб, след като е толкова немислимо да си взема шапката и да си тръгна, просто ей така?
Кой съм аз и защо съществувам?
Край него прелетя червеноперка, с закачена въдица на опашката.
ОтговорИзтриване- Поздрави!- провикна се Дядо и отпраши по пътя.
- Това не беше ли... - запита се Муфлона и в миг се почувства като съвсем малко Муфлонче.
ОтговорИзтриванеСлед което извади пакетче чипс отнякъде и започна да хрупа. С всяко следващо чипсче философските мисли се отдалечаваха все повече.
И когато накрая звънна телефона, нямаше кой да го вдигне.
затова телефонът реши да вземе ситуацията в свои ръце и пусна гласа в пространството.
ОтговорИзтриване- Уи ар фром дъ анаболиш шийп организейшън "уинд ъф хоупс"!...се чу от слушалката и явно очакваше да бъде разбрано.
Космосът отговори:
ОтговорИзтриване- С Л У Ш А М
"as we walked through forest pines and dreams...measuring our darkest hopes into sunlight teardrops...as we danced on the edge of our sanity...", космосът се стаписа, опули се и недоумяваше защо вися на слушалката цели 28 дни...за да чуе това о.О
ОтговорИзтриванеявно овцете тотално се бяха напили и вече нищо смислено не можеше да се долови по линията освен силна музика и викове...
субкосмичният антивъздух се почеса лежерно...и пролази в нищото от другата страна на реалността.
ОтговорИзтриванеА там се вихреше купон.
ОтговорИзтриванеПалячовци гълтаха сапун и после издишаха балончета, един акробат караше колело и едновременно с това жонглираше с гумите му, трима пехливани биеха баба, която ги засипваше с толкова цветисти ругатни, че няколко човека си водеха бележки в малки тефтерчета.
На един висок стълб, в центъра на площада, беше привързана чудно красива принцеса, по която се катереха стотици малки маймунки, не по-голями от 12 сантиметра, всяка от които се наричаше Конг. Тя се кикотеше неистово, поради ужасното гъделичкане на маймунките, а гражданите лапаха пасти и се наслаждаваха на гледката.
"Наша Реалност Днес"стр.32 05.02.3765
ОтговорИзтриванеАКЦЕНТИ ДНЕС
- Муфлон се готви за междубожествената трансгалактическа кампания "кой е по- по- брадър и ще накара повече хора да си пуснат водата в тоалетната". (Набира и агенти антидепресанти.)
- Днес след изявление на Доли(анаболиш шийп оргънизейшън "Уинд ъф хоупс"), овцете публично се извиниха на красивата принцеса, малките маймунки, палячовците, акробатите, пехливаните, хората, тефтерчетата и гражданите. Бабата бе задържана от организацията на белите зайчета поради неизправност на хард-диска, изразена в циклене на определени недефрагментирани области.
- Анонимни източници споменаха, рязка и честа промяна в настроенията на Космоса. Някои обвиняват Моцарт. В частност неговото "РЕ- минорно".
- Издирва се Дядо за отвличане на бездомна червеноперка.
- Вещица от Уибъл застава начело на организация в защита правата на вещиците "Ние казваме НЕ на белите зайчета!", спомена тя пред наш кореспондент.Вероятно ще подкрепят опонент на Муфлон. Очертава се интересна завръзка.
Четете повече в следващото издание! Всички сме в траур за печалната съдба на червеноперката, цяла средна и втора реалности са изпратили помощи на семейството на заги...на заложника.БЕЗ ПАНИКА агитират от щаба на Сладкодума Зайка.
- 3... 2... 1... - отброяваше бордовия компютър на разкошния Хиацинт, докато се приземяваше.
ОтговорИзтриванеСедем часа по-късно цялата галактика беше в паника, тъй като от Муфлона нямаше ни следа.
Корабът бе претърсен до последното малко място, в което можеше да бъде скрита част от Муфлона, но него го нямаше.
Оставаше само едно - да е скочил в движение.
че...че...че-че-червено...червеноперка (въздишка), гласът затихна и с последен вопъл на сила изписка... -ЧЕРВЕНОПЕРКА ПРЕСЕЧЕ НА ЧЕРВЕНО, ГОНЕЙКИ НЯКАКВА НОТА, КОЯТО БИЕШЕ ДЯДО С ТИГАН ПО ГЛАВАТА!- бордовия компютър изпука, имаше лека искра, светлините угаснаха... в малката спасителна капсула на черната кутия. Посланието бе записано, оставаше някой да го намери...
ОтговорИзтриванеМуфлон се премяташе из пространството и гледаше към приближаващата планета. За жалост не можеше да си спомни защо се премята към нея, тъй като бе преминал през изключително интензивен поток от звезден вятър и част от паметта му бе заличена, а друга част бе тотално разбъркана.
ОтговорИзтриване"В три часа изгрява #@@5$#@1*** леко бръснене. Изплакни с вода и @%$!@... факториел от тридесет и пет." - мина през главата му. Той го погледна, помисли и го изтри... поредният неизползваем блок памет.
Изведнъж от нищото в космоса изскочи вещица, ухапа го за врата и се изпари обратно в нищото.
ОтговорИзтриванеМуфлон сложи дясната си ръка на раната и пъхна лявата в джоба си в търсене на пакетче кърпички, но вместо това намери кукичка от въдица с част от червена перка прикачена на нея.
Муфлон дръпна конец от подгъва на ръкава си и надве-натри закърпи раната с конеца и кукичката. Без да забележи, бе пришил и перката към врата си.
ОтговорИзтриванепланетите се приближаваха и отминаваха...рееше се и се чудеше кой е...пред очите му проблясваха спомени за въдици...Дядовци...екскурзии....бели зайчета...и куп още безполезни образи в гардероба на съзнието му.
ОтговорИзтриванеПодобен на огромна пухена възглавница, бял облак акостира край него.
ОтговорИзтриванеЗлобно чиче, с кука вместо ръка, се подаде над ръба на облака и викна:
- Хей, имаш ли кинти? Мога да те фърля донякъде. Ама без пари не возя - и очите му пробляснаха алчно на звездната светлина.
- Аз имам вечност, отвърна Муфлон и направи театрален жест към чичето.
- Ти кво? Да не си некъв джедай? - отвърна му то насмешливо и добави - ай, качвай се, и да нямаш кинти, имам малко нужда от помощ в кухнята.
- Искам омлет - викна чичето и почна да рови из една кошница - сааамо детооо... са свършили яйцата.
ОтговорИзтриване- Аз ще намеря яйца - каза Муфлон с ясен глас и взе кошницата от чичето. След което застана на ръба на облака и започна да се оглежда за орли.
- 16 яйца, 32 яйца, 64 яйца, 127 яйца... - Муфлон погледна укорително орлицата - хееей, 127 яйца!
ОтговорИзтриванеТя тъжно измънка нещо и извади още едно изпод крилото си.
- 128... добре. Мисля, че ще стигнат.
Орлицата изсъска и полетя над... своето... небе, с ясната мисъл, че трябва да тероризира някого.
- Този омлет е малко жилав - размрънка се чичето, но нещо във всеобхватното спокойствие на Муфлон не му позволи да продължи по-нататък.
ОтговорИзтриванеЕ, той самия беше видял доста от живота - все пак летеше върху облак, та намери кураж да помрънка още малко:
- Тва черупка от яйце ли е?
И после, след кос поглед към госта си, добави:
- Ще я схрускам, няма проблем, на моята възраст ми трябва повечко калций.
- Черупките на яйцата на Вечния Орел съдържат малко калций - коригира го Муфлон - повечето е силиций.
- Е, па сигурно и това ми липсва - почеса се чичето в неочакван и от самия него пристъп на дружелюбност.
А някъде вляво, по посока на центъра на галактиката, нещо малко се въртеше из космоса и правеше "ам-ам-ам!".
ОтговорИзтриванеДобре, че около него нямаше нищо, иначе можеше да има пострадали. Малкото нещо нямаше някакви огромни зъби, но амкаше много съсредоточено, последователно и целенасочено. И се въртеше като един луд пумпал около себе си и около още нещо, което стискаше с лапички.
"Наша Реалност Днес"стр.05 15.06.3768
ОтговорИзтриванеАКЦЕНТИ ДНЕС
- Муфлон завръщането на сиМфона.Очаквайте скоро и на вашата планета.
- Бе поставено началото на световната пита кашкавал.
- Анонимен източник ексклузивно единствено в нашата новинарска агенция- Доли(анаболиш шийп оргънизейшън "Уинд ъф хоупс") е приела длъжността на стриптиовца по време на годишните световни игри с пита кашкавал.Акцията е под наслов "Който има два+ кичура вълна нека сподели поне единия с ближните овце в нужда".
- Бабата бе задържана в ареста от неуниформена група бели зайчета в опит за вандализъм с пита кашкавал на стадиона.Причините и целите за действията й все още се изясняват от следствието. Преглеждат се записите от психически тренирани лица за дейността.
- "Ние казваме НЕ на белите зайчета!" са заподозрени в престъпни връзки с "РЕ- минорно", което от своя страна вероятно е прехвърлило дейността си на вече действащото в окръга "СОЛ".
- В космоса бродят пирати и причакват еденични екскурзианти. Заподозрени са омлет и пумпал, подробности все още няма. Агенциите предупреждават да се пазите от звукът "ам-ам-ам!", докато пътувате за да се предпазите от загуба на яйца и други лични вещи и свободи.
Четете повече в следващото издание!
БЕЗ ПАНИКА агитират от щаба на Сладкодумна Зайка.